19.06.2011 г., 22:16

Дали

1.1K 0 1

Душата ми плаче.

Гласът ми мълчи.

И мисли тъй тъжни минават.

Кога ще те срещна, дали?

Всичко отмина отдавна,

а нейде се луташ бездомен.

Замислен за мене си ти,

за тази, която те чака

нейде далече в чужди земи.

И някой ден, слънчев, прекрасен,

ще срещна аз твойте очи.

И някой ден, светъл и страстен,

ще викна, ще знам, че си ти.

 

 

                                       юни 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Балакчийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...