19.06.2011 г., 22:16

Дали

1K 0 1

Душата ми плаче.

Гласът ми мълчи.

И мисли тъй тъжни минават.

Кога ще те срещна, дали?

Всичко отмина отдавна,

а нейде се луташ бездомен.

Замислен за мене си ти,

за тази, която те чака

нейде далече в чужди земи.

И някой ден, слънчев, прекрасен,

ще срещна аз твойте очи.

И някой ден, светъл и страстен,

ще викна, ще знам, че си ти.

 

 

                                       юни 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Балакчийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...