Душата ми плаче.
Гласът ми мълчи.
И мисли тъй тъжни минават.
Кога ще те срещна, дали?
Всичко отмина отдавна,
а нейде се луташ бездомен.
Замислен за мене си ти,
за тази, която те чака
нейде далече в чужди земи.
И някой ден, слънчев, прекрасен,
ще срещна аз твойте очи.
И някой ден, светъл и страстен,
ще викна, ще знам, че си ти.
юни 2010
© Десислава Балакчийска Всички права запазени