Jun 19, 2011, 10:16 PM

Дали

Poetry

1K 0 1

Душата ми плаче.

Гласът ми мълчи.

И мисли тъй тъжни минават.

Кога ще те срещна, дали?

Всичко отмина отдавна,

а нейде се луташ бездомен.

Замислен за мене си ти,

за тази, която те чака

нейде далече в чужди земи.

И някой ден, слънчев, прекрасен,

ще срещна аз твойте очи.

И някой ден, светъл и страстен,

ще викна, ще знам, че си ти.

юни 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0