Jun 19, 2011, 10:16 PM

Дали

Poetry

1.1K 0 1

Душата ми плаче.

Гласът ми мълчи.

И мисли тъй тъжни минават.

Кога ще те срещна, дали?

Всичко отмина отдавна,

а нейде се луташ бездомен.

Замислен за мене си ти,

за тази, която те чака

нейде далече в чужди земи.

И някой ден, слънчев, прекрасен,

ще срещна аз твойте очи.

И някой ден, светъл и страстен,

ще викна, ще знам, че си ти.

юни 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0