6.06.2012 г., 9:50

Дали?

647 0 0

Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.

Затова пък се мислим за велики,
водим безмислени войни и битки,
надсмиваме се, мразим и се обиждаме,
а колко малко е нужно, за да се обичаме.

Да подадем ръка в лош момент на приятел,
да помогнем дори на съвсем непознат,
да се усмихнем на радостта на луд мечтател -
дали няма да стане така по-добър този свят?

Дали няма да има повече усмивки,
повече радостни и щастливи лица,
ако попречим на злото да ни убива,
вместо злоба да пръскаме - да сеем доброта?

Като семенце посято в Душите да покълва,
да дава филизи и да се разлиства,
с радост и обич сърцата да изпълва,
оскотелите и зли души да пречиства.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...