12.11.2009 г., 18:11

Дали

1K 0 6

Дали все някога горчилката ще мине?
Дали ще спре сърцето да боли?
Или пък любовта ни ще изстине
и ще извръщаме един от друг глави?

Дали ще мога да простя? Или пък няма?
Дали ще можеш да простиш и ти?
Дали ще пламне между нас отново пламък
или ти просто вече всичко изгори?

Дали отново с теб ще сме щастливи
или ще тегнат вечно върху нас
отсенките на спомени горчиви
и ще навяват помежду ни мраз?

Как искам времето назад да върна...
Как искам и да спре да ме боли...
Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно... И толкова до болка познато! Поздравления!
  • Благодаря ви! "Преживените" стихове са най-истински и докосващи сърцето... Поне при мен така се получава- написала съм най-хубавите си стихотворения, когато съм била безкрайно тъжна...
    Петя, предадох съобщението на лирическата. Благодаря за милите думи!
  • Тъжно и истинско,поздрави и горе главата, от мен 6
  • Искрени поздрави за чудесният стих!
  • Дали би писала толкова хубаво, ако сърцето тупкаше спокойно?!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...