12 нояб. 2009 г., 18:11

Дали

1K 0 6

Дали все някога горчилката ще мине?
Дали ще спре сърцето да боли?
Или пък любовта ни ще изстине
и ще извръщаме един от друг глави?

Дали ще мога да простя? Или пък няма?
Дали ще можеш да простиш и ти?
Дали ще пламне между нас отново пламък
или ти просто вече всичко изгори?

Дали отново с теб ще сме щастливи
или ще тегнат вечно върху нас
отсенките на спомени горчиви
и ще навяват помежду ни мраз?

Как искам времето назад да върна...
Как искам и да спре да ме боли...
Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно... И толкова до болка познато! Поздравления!
  • Благодаря ви! "Преживените" стихове са най-истински и докосващи сърцето... Поне при мен така се получава- написала съм най-хубавите си стихотворения, когато съм била безкрайно тъжна...
    Петя, предадох съобщението на лирическата. Благодаря за милите думи!
  • Тъжно и истинско,поздрави и горе главата, от мен 6
  • Искрени поздрави за чудесният стих!
  • Дали би писала толкова хубаво, ако сърцето тупкаше спокойно?!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...