Дали
805
0
0
Дали ще ме посрещнеш днес на прага,
с вперени в мен очи, с протегнати ръце?
Дали душата ти – светилник в мрака,
ще приласкае изнуреното от път сърце?
Дали и ще поседнем там под липата,
където изпроводи моята душа на път?
И толкова сълзи изплака тя горката,
тъгувайки за своя свиден, роден кът.
Откъсната от своя дом и единение,
изпратена съвсем сама в тъмнина.
Получи тя свещеното прозрение,
че с Бог - тя никога не е оставала сама.
И в миг страхът в душата ми изчезна.
Позна тя своя роден дом навред.
С божията обич и мечтите вечни,
душата ми отново литна пак напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Недялкова Всички права запазени
