13.11.2008 г., 7:29

Дали

1.2K 0 1

Дали ще мога някой ден

от паметта си аз да те изтрия?

Ще стане ли така, че в мен

следа от теб да не открия?

 

Дали без тая светлина,

от твоите очи огряна,

ще мога дълго на света

далеч от тебе да остана?

 

От своя сън не знам дали

да те прогоня ще успея.

В миг, що огън в мен гори,

на пепел ще превърна и ще разпилея.

 

Ще мога ли? - попитах своето сърце -

от своята любов да се отричам

и да отблъсна твоите ръце,

но сърцето казва "не", защото те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...