13.11.2008 г., 7:29

Дали

1.2K 0 1

Дали ще мога някой ден

от паметта си аз да те изтрия?

Ще стане ли така, че в мен

следа от теб да не открия?

 

Дали без тая светлина,

от твоите очи огряна,

ще мога дълго на света

далеч от тебе да остана?

 

От своя сън не знам дали

да те прогоня ще успея.

В миг, що огън в мен гори,

на пепел ще превърна и ще разпилея.

 

Ще мога ли? - попитах своето сърце -

от своята любов да се отричам

и да отблъсна твоите ръце,

но сърцето казва "не", защото те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...