13 нояб. 2008 г., 07:29

Дали

1.2K 0 1

Дали ще мога някой ден

от паметта си аз да те изтрия?

Ще стане ли така, че в мен

следа от теб да не открия?

 

Дали без тая светлина,

от твоите очи огряна,

ще мога дълго на света

далеч от тебе да остана?

 

От своя сън не знам дали

да те прогоня ще успея.

В миг, що огън в мен гори,

на пепел ще превърна и ще разпилея.

 

Ще мога ли? - попитах своето сърце -

от своята любов да се отричам

и да отблъсна твоите ръце,

но сърцето казва "не", защото те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...