Дали ще мога някой ден
от паметта си аз да те изтрия?
Ще стане ли така, че в мен
следа от теб да не открия?
Дали без тая светлина,
от твоите очи огряна,
ще мога дълго на света
далеч от тебе да остана?
От своя сън не знам дали
да те прогоня ще успея.
В миг, що огън в мен гори,
на пепел ще превърна и ще разпилея.
Ще мога ли? - попитах своето сърце -
от своята любов да се отричам
и да отблъсна твоите ръце,
но сърцето казва "не", защото те обичам.
© Мая All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
