23.01.2008 г., 9:19

Дали?...

925 0 1
… как се пропукаха
слаби и стъписани,
решетките, през които
виждах света.
Стегната риза
бавно обхождаше
мислите спрели,
жадно оглозгващи...
Желания...
Страст...
Любов премълчана...
Онази виола,
която исках от мама.
Свири в мен и навън.
Свири... не спира...
За секунда дори...
Музика кънти в ушите ми...
Силни тонове - тонове страстни...
Веднъж подхванати,
застиват непохватни.
В старите ми мисли хванали прах...
Онова момче свири на нея.
... добър е... най-големият ми страх.
Можех, не исках, плачех насън
Свирих, но другаде - свирих отвън,
решетките, през които виждах света.
Струната разгъвам - настройвам на “ла”.
Съдбата си играе - няма да и простя.
Никога
няма
да
и
простя.
Простих се с идеали.
Развенчах и идеи.
Себе си забравих,
пътувайки наслуки.
През своето време.
През нашият грях.
През тъмната вечер, 
в която не бях.
Момчето, което свири.
Момчето зад решетките.
Момчето – момиче!!!
Олицетворение на грешките...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог не създава грешни и излишни неща, повярвай ми ... Толкова сила в теб ! Стихът ти ме закова ! Може би за дълго ... Благодаря ти !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...