Дали една любов на прага чака
да срещне твоя поглед мил,
когато уморен от дълъг път
и тръпнещ се прибираш у дома?
Да се повдигне лекичко на пръсти
и целуне топлите очи.
Добре дошъл да ти прошепне,
в прегръдка тиха с теб да помълчи.
С нежен дъх косите да разроши,
обичам те да промълви.
На гърдите и глава положил,
да чуеш от радост как сърцето и тупти
и огъня в душата да усетиш как гори.
© Здравка Бонева Всички права запазени