27.09.2006 г., 0:17

Дали било е?

1.1K 0 19

Ехтят словата ти жестоки,
все чувам страшния им вик:
"Иди си, моя, Синеочке,
безропотно си ти иди!
Ти не плачи, когат` ме няма,
аз пак ще бъда - и помни:
обичах нашата измама, 
и наште... тайните ни дни.
Обичах твоята походка,
жадувах твоите очи,
а те са сини, Синеочке,
но тъй съдбата го реши.
Иди си, мила, после нека
по-друга -  шеметна любов
ти посети на теб сърцето,
жадувай нов и тръпнещ зов."
Така злочеста, неразбрана
седя в самотния си ден,
и по-зловещо от камбана,
погребах нашето у мен.
Прости, любов, но аз сама съм,
и тъй е хладно, и дори
не зная вече аз коя съм,
дали било е, а?... дали?



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да Креми,май че така стана:
    сложихме децата по леглата,
    и дъра-бъра-два часа стана
    но с тайната...стана белата.

    Поздрав и усмивка.
  • Петя, хареса ми стиха ти!!!
    Поздрави!!!
  • Готово,дано ни изпълни молбата.
    Стискай палци.А сега по леглата.
    ЧАР много се сили,ама никъде го няма
    сигурно вече спи и хърка в пижама.
  • О, да позволявам, че горест една
    ще легне тогава над нас и така
    ще бъдем ний мерник на всички -
    ще плачем ний двете самички !
  • Дали да не помолиме Админа
    тайните наши тук да изтрие.
    Присъщата ни бъбривост на жена
    може направо да ни затрие.

    Стиха е твой,ти решаваш
    кажи ми ако позволяваш.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...