Дали било е?
Ехтят словата ти жестоки,
все чувам страшния им вик:
"Иди си, моя, Синеочке,
безропотно си ти иди!
Ти не плачи, когат` ме няма,
аз пак ще бъда - и помни:
обичах нашата измама,
и наште... тайните ни дни.
Обичах твоята походка,
жадувах твоите очи,
а те са сини, Синеочке,
но тъй съдбата го реши.
Иди си, мила, после нека
по-друга - шеметна любов
ти посети на теб сърцето,
жадувай нов и тръпнещ зов."
Така злочеста, неразбрана
седя в самотния си ден,
и по-зловещо от камбана,
погребах нашето у мен.
Прости, любов, но аз сама съм,
и тъй е хладно, и дори
не зная вече аз коя съм,
дали било е, а?... дали?
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
