Дали ми стига празни думи да изричам?
И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив
със заблудените си анекдоти.
Но хумора е паднала сълза-
смеха в сърцето недоносен,
защото раждаме се със плача,
а той навярно гръмоносен
тъй ни тласка към смеха,
че смях в плача е смъртоносен.
Плача - смеха във рима глуха
ти стига да се чувстваш жив,
а римата ти стене суха
и в болката ти прави те щастлив,
мигът заспива непознат в съня
и властва в него пакостлив.
Тъй спящата ми съвест зазвъня-
Дали ми стига празни думи да изричам?
Май е време да се разсъня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
