Дали невярата е само празнота?
Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк
от храстите самотния си порив.
Високата трева покрива път,
накуцващо избрал една посока,
в която вятър заядливо е отвял
сред кръстовете, в глухото пространство,
следите от порутения храм,
докато вярата в небето се разтваряше.
А Бог е другаде... Разплакан... Много сам.
Не му е нужен храм, за да ни види.
Дали невярата е само празнота
между неказаните думи на молитвата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
