Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея.
Отлъчената свобода,
потърсена от всички ,
набръчкана скърби сама.
А горе, между птички,
лети духът
и тялото,
облещило очи, се мъчи
да разгадае, за какво
е тази линия сред бръчки?
Какво ли в нея съм събрал?!
Навярно споменът за робство.
Да бъда вечен идеал.
Несподелено идиотство.
Марин Лазаров
© Марин Лазаров Всички права запазени