Aug 23, 2005, 9:21 PM

ДАЛИ РАЗБРАХ

  Poetry
1.5K 0 5

Дали разбрах за какво живея?!
Едва ли!
Душата ми изпраща тях -
думите -
да оцелея.
Отлъчената свобода,
потърсена от всички ,
набръчкана скърби сама.
А горе, между птички,
лети духът
и тялото,
облещило очи, се мъчи
да разгадае, за какво
е тази линия сред бръчки?
Какво ли в нея съм събрал?!
Навярно споменът за робство.
Да бъда вечен идеал.
Несподелено идиотство.

Марин Лазаров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен пък ми харесва мисля, че изглежда истинско. Незнам ако админ смята, че което не му е по вкуса не струва... вече е съвсем друг въпрос.
  • Е, че тези коментари нали са направени да се критикува и съветва.
    Как да напиша, че е велико като не струва?
    Нямам лично отношение към никой.
  • Нещо не го разбрах, ама може от висотата на моите години все още да не се разбира!
  • Георги,
    много ми е драго, че от време на време вие и други членове на този сайт се опитвате да критикувате /бих казал хипнотизирате самите себе си/ поезията на този или онзи автор. Добре, че съм малко простичък, пък и одъртял, та да не ви обръщам много внимание.
    С най-профански поетически чувства,
    марин
  • Опази ни ако са такива, моля!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...