Дали ще се върне...
заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата
отрони в сълзи
с кристалните капки
из голите клони
потекли по моите скули
солени и топли…
опита се
вятърът плахо
с дъха си ефирен
да ни утеши… и той
като мен
есенно влюбен
опита се…
клоните нежно поклати
погали
ресниците ми мокри
и бързо отмина
нататък… такъв като теб
мимолетен
нехаещ…
дали ще се върне
или
като теб
ще забрави…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
