заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата
отрони в сълзи
с кристалните капки
из голите клони
потекли по моите скули
солени и топли…
опита се
вятърът плахо
с дъха си ефирен
да ни утеши… и той
като мен
есенно влюбен
опита се…
клоните нежно поклати
погали
ресниците ми мокри
и бързо отмина
нататък… такъв като теб
мимолетен
нехаещ…
дали ще се върне
или
като теб
ще забрави…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
