Дали ще се върне...
заваля…
и разплака деня
кротко… есенно
после… в очите ми стихна
тъгата
отрони в сълзи
с кристалните капки
из голите клони
потекли по моите скули
солени и топли…
опита се
вятърът плахо
с дъха си ефирен
да ни утеши… и той
като мен
есенно влюбен
опита се…
клоните нежно поклати
погали
ресниците ми мокри
и бързо отмина
нататък… такъв като теб
мимолетен
нехаещ…
дали ще се върне
или
като теб
ще забрави…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
