Дали ще те дочакам
378
0
0
Дали ще те дочакам като сърп
в презрелите жита на свойта младост.
От зърнен плод в стеблата натежал,
нима съм сбирал слънцето нахалост?
А колко блясък жълт аз претворих
и бях готов все да нахраня гладния,
От почвата оскъдни глътки пих,
а с шепи все делях и чаках жадния.
Как дълго те очаквах с груба длан,
копнежа ми да вържеш на ръкойки.
Всред лятото, задъхано от плам,
да хукнем към хамбарите усойни.
Със квас да ни услужат нестинари,
а нощви да е звездното небе.
Животът пълнозърнест да разделяме
от хляба общ – парченце по парче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мирчев Всички права запазени
