Dec 29, 2019, 2:44 PM  

Дали ще те дочакам

  Poetry » Other
377 0 0

Дали ще те дочакам като сърп

в презрелите жита на свойта младост.

От зърнен плод в стеблата натежал,

нима съм сбирал слънцето нахалост?

А колко блясък жълт аз претворих

и бях готов все да нахраня гладния,

От почвата оскъдни глътки пих,

а с шепи все делях и чаках жадния.

 

Как дълго те очаквах с груба длан,

копнежа ми да вържеш на ръкойки.

Всред лятото, задъхано от плам,

да хукнем към хамбарите усойни.

Със квас да ни услужат нестинари,

а нощви да е звездното небе.

Животът пълнозърнест да разделяме

от хляба общ – парченце по парче.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мирчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...