Дали ще вали?...
Дали ще вали?...
Всяка вечер си лягаме голи.
Без изненади, всичко е ясно.
Поза-класическа, ти си отдолу,
нищо ново на спалнята тясна...
Тази нощ обаче, е дива!
Толкова силен, но нежен дъждът!
Ти си възбудена, бурна стихия,
и в мен се пробуди отново Мъжът!...
Вятър в косите ти пак е повял,
огън запалих, цяла гориш,
толкоз години бавно е тлял,
как само с дъжд пожар се гаси?...
Бавно целувам, дълго и страстно,
сякаш ме гледат чужди жени,
нека ревнуват от твоите ласки,
и ме желаят от здрач до зори...
Давам ти всичко, прегръщам и любя,
правя със теб неща неприлични,
аз полудявах, ти беше луда,
във нашата нощ, така еротична...
Спира дъждът. От огъня - дим.
Утре е ден, а после нощта...
Дали ще вали, за да не спим,
буден Мъжът, попита Жена...
31.05.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени