bohem
71 184
4.09.2013 г., 21:22 ч.  

Дали все още ù приличам 

  Поезия
734 1 4

 

 

Опекохме последната си пита.

И нивата си – двама изорахме.

И кръпка – върху времето зашита

във оран и в пожар, и в песен бяхме.

Не ще се впрегнем – струва ми се вече

един до друг – да теглим тежко рало.

Животът си изтича. И отсече:

Додето е валяло – е валяло!

И хлебец – сух коматец, виждам в мрака –

самотен, без мечти – да го препичам.

Една мечта все още май ме чака.

Но аз дали все още ù приличам?

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах този човешки,този мъжки стих и открих много трезвост,истина и живи надежди,въпреки минорните нотки!Поздрав!
  • Приличаш й, Бохем.
    Честито участие в Алманаха!
  • Със сигурност и приличаш!Човек е толкова голям,колкото са мечтите му!
  • Ммм... аз мисля, че да!!!
    Много ми хареса!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??