Дали все още ù приличам
Опекохме последната си пита.
И нивата си – двама изорахме.
И кръпка – върху времето зашита
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем – струва ми се вече
един до друг – да теглим тежко рало.
Животът си изтича. И отсече:
Додето е валяло – е валяло!
И хлебец – сух коматец, виждам в мрака –
самотен, без мечти – да го препичам.
Една мечта все още май ме чака.
Но аз дали все още ù приличам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
