Опекохме последната си пита.
И нивата си – двама изорахме.
И кръпка – върху времето зашита
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем – струва ми се вече
един до друг – да теглим тежко рало.
Животът си изтича. И отсече:
Додето е валяло – е валяло!
И хлебец – сух коматец, виждам в мрака –
самотен, без мечти – да го препичам.
Една мечта все още май ме чака.
Но аз дали все още ù приличам?
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
