Опекохме последната си пита.
И нивата си – двама изорахме.
И кръпка – върху времето зашита
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем – струва ми се вече
един до друг – да теглим тежко рало.
Животът си изтича. И отсече:
Додето е валяло – е валяло!
И хлебец – сух коматец, виждам в мрака –
самотен, без мечти – да го препичам.
Една мечта все още май ме чака.
Но аз дали все още ù приличам?
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
