rudin (Иван Христов)
858 1444
22.09.2012 г., 21:36 ч.

Даная 

  Поезия » Любовна
827 0 9

Небесна манна сякаш ни замая

и розов цвят леглото ни покри.

Ти бе до мене - прелестна Даная

злато и перли роеха искри.

 

Сред тях - сълза... Дали я заслужавам?

А щедрото небе все тъй мълчи.

От почести, любов и лека слава

във гърлото горчи ми, все горчи...

 

Даная си остана ти до края,

а аз - все същият за теб поет.

Какво ни трябва повече? - не зная,

освен все този спомнян стар куплет.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??