Даная
Небесна манна сякаш ни замая
и розов цвят леглото ни покри.
Ти бе до мене - прелестна Даная
злато и перли роеха искри.
Сред тях - сълза... Дали я заслужавам?
А щедрото небе все тъй мълчи.
От почести, любов и лека слава
във гърлото горчи ми, все горчи...
Даная си остана ти до края,
а аз - все същият за теб поет.
Какво ни трябва повече? - не зная,
освен все този спомнян стар куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
