rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
Sep 22, 2012, 9:36 PM

Даная

  Poetry » Love
978 0 9

Небесна манна сякаш ни замая

и розов цвят леглото ни покри.

Ти бе до мене - прелестна Даная

злато и перли роеха искри.

 

Сред тях - сълза... Дали я заслужавам?

А щедрото небе все тъй мълчи.

От почести, любов и лека слава

във гърлото горчи ми, все горчи...

 

Даная си остана ти до края,

а аз - все същият за теб поет.

Какво ни трябва повече? - не зная,

освен все този спомнян стар куплет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0