rudin (Иван Христов)
858 1444
22 сент. 2012 г., 21:36

Даная 

  Поэзия » Любовная
824 0 9

Небесна манна сякаш ни замая

и розов цвят леглото ни покри.

Ти бе до мене - прелестна Даная

злато и перли роеха искри.

 

Сред тях - сълза... Дали я заслужавам?

А щедрото небе все тъй мълчи.

От почести, любов и лека слава

във гърлото горчи ми, все горчи...

 

Даная си остана ти до края,

а аз - все същият за теб поет.

Какво ни трябва повече? - не зная,

освен все този спомнян стар куплет.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??