Дано
С два наръча надежди си отива
годината, в която само губих
приятелства, любов, сестра си
и с бурите в душата си тъгувах.
Оставям в нея сълзите излéти,
и спомените, дето все ми парят.
Доверия изгубени, мечти несбъднати,
звезди във сънища, които само светят.
С прегръдка от сърцето си посрещам
година нова с новите надежди.
Дано отново мога да обичам
и сетя във гръдта си пеперуди.
И пак да чувствам, че живея, дишам
на теменужени поля дъха упойващ.
Щом цъфнат пак салкъмите ми бели,
любов и щастие дано да ме догонят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
