Дано
Дано, когато ти си тръгнеш,
да те преследвам и да бъда споменът горчив!
На всяка крачка, решиш ли ти да се обърнеш,
да виждаш мен и моите очи!
Дано, когато я прегръщаш,
да мислиш, че прегръщаш мен,
и дано, когато я целуваш,
да си спомняш пак за мен!
Дано, когато чакаш нея,
да си спомняш как си чакал мен!
И дано, когато тя ти каже колко много те обича,
да се сетиш тя на кой прилича!
Дано, когато легнеш нощем,
да сънуваш ти и Аз сами в света!
Дано, когато се събудиш сутринта,
АЗ до тебе да лежа!
Дано, когато си мислиш за нея,
да бъда всъщност АЗ това!
Дано, когато плачеш за нея,
всъщност да плачеш за мен
и да разбереш, че АЗ съм всичко за теб, а не тя!
да те преследвам и да бъда споменът горчив!
На всяка крачка, решиш ли ти да се обърнеш,
да виждаш мен и моите очи!
Дано, когато я прегръщаш,
да мислиш, че прегръщаш мен,
и дано, когато я целуваш,
да си спомняш пак за мен!
Дано, когато чакаш нея,
да си спомняш как си чакал мен!
И дано, когато тя ти каже колко много те обича,
да се сетиш тя на кой прилича!
Дано, когато легнеш нощем,
да сънуваш ти и Аз сами в света!
Дано, когато се събудиш сутринта,
АЗ до тебе да лежа!
Дано, когато си мислиш за нея,
да бъда всъщност АЗ това!
Дано, когато плачеш за нея,
всъщност да плачеш за мен
и да разбереш, че АЗ съм всичко за теб, а не тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Владимирова Всички права запазени
