Дано съм непозната
Дано съм непозната
Гледам ви в ресторанта,
едно семейство така красиво,
две сладки деца и прелестна дама,
изглеждате толкова много щастливи...
Аз стоя сама на бара
и чудя се как досега съм могла
толкова време от жена ти да те крада
и да взимам бащата на тези деца...
Тя изглеждаше мила и всеотдайна,
с каква нежна любов те гледа тя -
не заслужава ние с нашата тайна
да разбием нейната красива душа...
А децата с усмивка те питат:
"Татко, нали винаги ще си с нас?!",
кажи, как да се оправдая за сълзите,
които текат да съм щастлива аз...
Гледах ви през сълзи и се радвах,
как на нейно място исках да съм сега...
Не, това семейство не заслужава
с моя егоизъм да го разруша...
Видя ме шокиран как си заминавам,
коя съм аз попитаха децата,
а ти едва каза: "Не я познавам"
и дано от утре за теб съм непозната!
04.09.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
