radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
Aug 3, 2011, 8:09 PM

Дано съм непозната 

  Poetry
534 1 4

Дано съм непозната

 

Гледам ви в ресторанта,

едно семейство така красиво,

две сладки деца и прелестна дама,

изглеждате толкова много щастливи...

 

Аз стоя сама на бара

и чудя се как досега съм могла

толкова време от жена ти да те крада

и да взимам бащата на тези деца...

 

Тя изглеждаше мила и всеотдайна,

с каква нежна любов те гледа тя -

не заслужава ние с нашата тайна

да разбием нейната красива душа...

 

А децата с усмивка те питат:

"Татко, нали винаги ще си с нас?!",

кажи, как да се оправдая за сълзите,

които текат да съм щастлива аз...

 

Гледах ви през сълзи и се радвах,

как на нейно място исках да съм сега...

Не, това семейство не заслужава

с моя егоизъм да го разруша...

 

Видя ме шокиран как си заминавам,

коя съм аз попитаха децата,

а ти едва каза: "Не я познавам"

и дано от утре за теб съм непозната!

 

04.09.2009

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??