25.02.2017 г., 21:20 ч.

Дано заваля 

  Поезия » Друга
220 1 6

Рояци от хора – не им нарисувах лица

и никой сред тях не потърсих.

Минават край мене – ненужна мълва,

и няма какво да разтърсят.

 

Навярно защото съм облак – далеко стоя

и зная –  оттук ще замина.

Дано не се случи и тази огромна тълпа

да глътне небето ми синьо.

 

Дано не посегна към онази палитра

и четката, мамеща с косъм,

по който от цвят световете да никнат.

Дано не чертаят износено.

 

И нека остана си облак в една синева,

във която обичта да оцелява,

във която ражда се след дъжд дъга,

където и студ не навява.

 

Рояци от хора – не им нарисувах лица.

Любимите светят до мен.

и вдигат ме – облак. Дано заваля,

във моя и в техния ден.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??