Дано заваля
Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Минават край мене – ненужна мълва,
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак – далеко стоя
и зная – оттук ще замина.
Дано не се случи и тази огромна тълпа
да глътне небето ми синьо.
Дано не посегна към онази палитра
и четката, мамеща с косъм,
по който от цвят световете да никнат.
Дано не чертаят износено.
И нека остана си облак в една синева,
във която обичта да оцелява,
във която ражда се след дъжд дъга,
където и студ не навява.
Рояци от хора – не им нарисувах лица.
Любимите светят до мен.
и вдигат ме – облак. Дано заваля,
във моя и в техния ден.
© Ани Монева All rights reserved.
