Дансинг

20.01.2010 г., 0:22 ч.

Поезия » Любовна

580 0 10

Навярно моя е вината
понякога да бъдеш с други
и колко пъти сам съдбата
променях леко, с леки думи.
И в късен час вървя безпътен
във крак с видения и мисли.
Трамваят отминава с тътен
и става тихо, като в пристан.
Но изтерзан до изнемога,
напук на нормите етични,
разбрал, че повече не мога
да те деля с мъже безлични, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дансинг

Искате да прочетете повече?

Предложения