Дансинг
Навярно моя е вината
понякога да бъдеш с други
и колко пъти сам съдбата
променях леко, с леки думи.
И в късен час вървя безпътен
във крак с видения и мисли.
Трамваят отминава с тътен
и става тихо, като в пристан.
Но изтерзан до изнемога,
напук на нормите етични,
разбрал, че повече не мога
да те деля с мъже безлични,
затичах по паважа влажен
покрай витрините разкошни,
влетях в локала да ти кажа,
че те обичам силно още!
Бях заслепен от лампиони
и заглушен от смях и ритми.
Поглеждаха ме от балкона
лица в цигарен дим обвити.
Паркетът стенеше от стъпки --
играят всички в транс унесен --
и завладян от странни тръпки
познах любимата ти песен.
И ти изплува всред тълпата,
запълни цялата вселена.
До болка всичко уж познато,
а непозната си за мене.
Как всичко в тебе хармонично
танцува, пее, страда, мами
и всеки жест, и всяка сричка
в сърцето ми дълбаят рани.
Но ти видя ме. Спря играта.
Излезе с мен и ме целуна
и по алеята позната
ни скри нощта безлунна ...
Опит от твоя дъх залитам
аз пак по улиците нощни,
но без витрините да питам
обичаш ли ме още?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Хареса ми! Поздрав!
