rudin (Иван Христов)
865 1445
Jan 20, 2010, 12:22 AM

Дансинг 

  Poetry » Love
502 0 10

 

 

Навярно моя е вината

понякога да бъдеш с други

и колко пъти сам съдбата

променях леко, с леки думи.

 

И в късен час вървя безпътен

във крак с видения и мисли.

Трамваят отминава с тътен

и става тихо, като в пристан.

 

Но изтерзан до изнемога,

напук на нормите етични,

разбрал, че повече не мога

да те деля с мъже безлични,

 

затичах по паважа влажен

покрай витрините разкошни,

влетях в локала да ти кажа,

че те обичам силно още!

 

Бях заслепен от лампиони

и заглушен от смях и ритми.

Поглеждаха ме от балкона

лица в цигарен дим обвити.

 

Паркетът стенеше от стъпки --

играят всички в транс унесен --

и завладян от странни тръпки

познах любимата ти песен.

 

И ти изплува всред тълпата,

запълни цялата вселена.

До болка всичко уж познато,

а непозната си за мене.

 

Как всичко в тебе хармонично

танцува, пее, страда, мами

и всеки жест, и всяка сричка

в сърцето ми дълбаят рани.

 

Но ти видя ме. Спря играта.

Излезе с мен и ме целуна

и по алеята позната

ни скри нощта безлунна ...

 

Опит от твоя дъх залитам

аз пак по улиците нощни,

но без витрините да питам

обичаш ли ме още?

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??