Дансинг
Навярно моя е вината
понякога да бъдеш с други
и колко пъти сам съдбата
променях леко, с леки думи.
И в късен час вървя безпътен
във крак с видения и мисли.
Трамваят отминава с тътен
и става тихо, като в пристан.
Но изтерзан до изнемога,
напук на нормите етични,
разбрал, че повече не мога
да те деля с мъже безлични,
затичах по паважа влажен
покрай витрините разкошни,
влетях в локала да ти кажа,
че те обичам силно още!
Бях заслепен от лампиони
и заглушен от смях и ритми.
Поглеждаха ме от балкона
лица в цигарен дим обвити.
Паркетът стенеше от стъпки --
играят всички в транс унесен --
и завладян от странни тръпки
познах любимата ти песен.
И ти изплува всред тълпата,
запълни цялата вселена.
До болка всичко уж познато,
а непозната си за мене.
Как всичко в тебе хармонично
танцува, пее, страда, мами
и всеки жест, и всяка сричка
в сърцето ми дълбаят рани.
Но ти видя ме. Спря играта.
Излезе с мен и ме целуна
и по алеята позната
ни скри нощта безлунна ...
Опит от твоя дъх залитам
аз пак по улиците нощни,
но без витрините да питам
обичаш ли ме още?
© Иван Христов All rights reserved.
Хареса ми! Поздрав!
