28.01.2010 г., 8:57

Дар

635 0 6

Ако можех бих ви подарил 

Мечтите...

В шепи бих събрал звездите

И луната цяла

Бих раздал като погача бяла

Слънчеви лъчи 

Вплел бих във вашите души

Късче от небесна синева

Бих поднесъл на дланта

В шепи бих събрал водата

На колене

Бих изпросил свободата

Вятър нежен на ръце бих носил

Обич ще раздавам

Но не бих я просил

Пресегни се и вземи

Обичта събрана от безброй очи

Дар - с душата си го приеми

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, с прекрасно послание!
    Образни, силни и стилни метафори!
    Възхитена съм!(6)
    ПОЗДРАВИ!
  • Любо няма по- скромен Човек от теб! Та ти си щедростта с човешки лик! Блазя ни, че ни нахрани с твоята питка! Тази година останахме без пица... Хубаво е, че сме поети и имаме възможността да преяждаме духовно! Бон апети!!!
  • Благодаря, ще си взема малко мечти, слънчеви лъчи и обич, но не всичките...нека има и за други!
    Поздрав! Хареса ми!!!
  • Можеш, Любомире!
    Бъди!!
  • В любовта просия няма!
    Хубав дар е стихотворението ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...