Jan 28, 2010, 8:57 AM

Дар

  Poetry
633 0 6

Ако можех бих ви подарил 

Мечтите...

В шепи бих събрал звездите

И луната цяла

Бих раздал като погача бяла

Слънчеви лъчи 

Вплел бих във вашите души

Късче от небесна синева

Бих поднесъл на дланта

В шепи бих събрал водата

На колене

Бих изпросил свободата

Вятър нежен на ръце бих носил

Обич ще раздавам

Но не бих я просил

Пресегни се и вземи

Обичта събрана от безброй очи

Дар - с душата си го приеми

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, с прекрасно послание!
    Образни, силни и стилни метафори!
    Възхитена съм!(6)
    ПОЗДРАВИ!
  • Любо няма по- скромен Човек от теб! Та ти си щедростта с човешки лик! Блазя ни, че ни нахрани с твоята питка! Тази година останахме без пица... Хубаво е, че сме поети и имаме възможността да преяждаме духовно! Бон апети!!!
  • Благодаря, ще си взема малко мечти, слънчеви лъчи и обич, но не всичките...нека има и за други!
    Поздрав! Хареса ми!!!
  • Можеш, Любомире!
    Бъди!!
  • В любовта просия няма!
    Хубав дар е стихотворението ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...