28 ene 2010, 8:57

Дар 

  Poesía
441 0 6

Ако можех бих ви подарил 

Мечтите...

В шепи бих събрал звездите

И луната цяла

Бих раздал като погача бяла

Слънчеви лъчи 

Вплел бих във вашите души

Късче от небесна синева

Бих поднесъл на дланта

В шепи бих събрал водата

На колене

Бих изпросил свободата

Вятър нежен на ръце бих носил

Обич ще раздавам

Но не бих я просил

Пресегни се и вземи

Обичта събрана от безброй очи

Дар - с душата си го приеми

 

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих, с прекрасно послание!
    Образни, силни и стилни метафори!
    Възхитена съм!(6)
    ПОЗДРАВИ!
  • Любо няма по- скромен Човек от теб! Та ти си щедростта с човешки лик! Блазя ни, че ни нахрани с твоята питка! Тази година останахме без пица... Хубаво е, че сме поети и имаме възможността да преяждаме духовно! Бон апети!!!
  • Благодаря, ще си взема малко мечти, слънчеви лъчи и обич, но не всичките...нека има и за други!
    Поздрав! Хареса ми!!!
  • Можеш, Любомире!
    Бъди!!
  • В любовта просия няма!
    Хубав дар е стихотворението ти!
  • За всички с чисти души отбили се при мен!!! МИР,ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА!!!
Propuestas
: ??:??