28 янв. 2010 г., 08:57
Дар
Ако можех бих ви подарил
Мечтите...
В шепи бих събрал звездите
И луната цяла
Бих раздал като погача бяла
Слънчеви лъчи
Вплел бих във вашите души
Късче от небесна синева
Бих поднесъл на дланта
В шепи бих събрал водата
На колене
Бих изпросил свободата
Вятър нежен на ръце бих носил
Обич ще раздавам
Но не бих я просил
Пресегни се и вземи
Обичта събрана от безброй очи
Дар - с душата си го приеми
© Любомир Деничин Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Любо няма по- скромен Човек от теб! Та ти си щедростта с човешки лик! Блазя ни, че ни нахрани с твоята питка! Тази година останахме без пица... Хубаво е, че сме поети и имаме възможността да преяждаме духовно! Бон апети!!!
-
Благодаря, ще си взема малко мечти, слънчеви лъчи и обич, но не всичките...нека има и за други!
Поздрав! Хареса ми!!! -
Можеш, Любомире!
Бъди!! -
В любовта просия няма!
Хубав дар е стихотворението ти! -
За всички с чисти души отбили се при мен!!! МИР,ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Образни, силни и стилни метафори!
Възхитена съм!(6)
ПОЗДРАВИ!