Дар
Подарявам ти ясна пътека
със надежда и светещи думи,
като бащина тиха опека,
да те пази по тъмните друми.
Дарявам ти мека зора,
строфа от песен на птица,
зенѝца на нежна бреза,
потекла малка сълзица!
Дарявам ти всяко небе
и южния вятър във стих,
погалил трева и дръвче,
изписан от божия щрих!
И пулсът на трепета мой
дарявам с тази поема,
в очите ти да съм герой,
огъня в тях да превзема!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
