13.05.2020 г., 15:28 ч.

Дар 

  Поезия » Любовна
584 2 5

Вълчица вие към луната –

протяжен вой и зов е

към нейният любим,

на среща тя го кани

във самотната гора,

в която дом да си съградят…

А черни гарвани отново грачат –

разкъсват моето сърце…

Дали са душевадци те, не зная?!

Дали в нощта със буря,

мълния на две небето ще разсече?

Дали портал ще ми отвори

към друг по-различен свят,

в който ти ще ме обичаш

и ще си до мен в нощта?

Дали?

Сега в нощта сама оставам,

а тишина ме прегръща…

Тишината,

която ти поднесе ми във дар…

 

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??