Дар
Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора,
в която дом да си съградят…
А черни гарвани отново грачат –
разкъсват моето сърце…
Дали са душевадци те, не зная?!
Дали в нощта със буря,
мълния на две небето ще разсече?
Дали портал ще ми отвори
към друг по-различен свят,
в който ти ще ме обичаш
и ще си до мен в нощта?
Дали?
Сега в нощта сама оставам,
а тишина ме прегръща…
Тишината,
която ти поднесе ми във дар…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
