Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора,
в която дом да си съградят…
А черни гарвани отново грачат –
разкъсват моето сърце…
Дали са душевадци те, не зная?!
Дали в нощта със буря,
мълния на две небето ще разсече?
Дали портал ще ми отвори
към друг по-различен свят,
в който ти ще ме обичаш
и ще си до мен в нощта?
Дали?
Сега в нощта сама оставам,
а тишина ме прегръща…
Тишината,
която ти поднесе ми във дар…
© МД All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
