Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора,
в която дом да си съградят…
А черни гарвани отново грачат –
разкъсват моето сърце…
Дали са душевадци те, не зная?!
Дали в нощта със буря,
мълния на две небето ще разсече?
Дали портал ще ми отвори
към друг по-различен свят,
в който ти ще ме обичаш
и ще си до мен в нощта?
Дали?
Сега в нощта сама оставам,
а тишина ме прегръща…
Тишината,
която ти поднесе ми във дар…
© МД All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
