Ти си моят безкрай. И небе.

Моя ярка звезда, пътеводна.

Моят бряг. Мое бурно море. 

И в душата ми, влюбена – бродник. 

Ти ме връщаш към нашият свят, 

в който няма сълзи и тревога. 

И будуваш, когато не спя. 

Всичко можеш, когато не мога. 

Ти усещаш ме. В мене си някак. 

Нежно галиш по болното място. 

Светлина си ми в слепия мрак 

и Луна – да ми бъдеш наясно. 

Ти кръвта си ми буйна във вените, 

за сърцето ми в мъка умирало. 

Господ, дар е нарекъл за мене, 

да си моето всичко най-мило... 

Ти ме чувстваш. Всякак. Във всичко. 

Аз със твойта любов се обличам. 

А съм гол. Тъй рождено. И чисто. 

По душа, дето с нея обичам те... 

Стихопат. 

Danny Diester