Предсказана
Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон.
Обземаше ме яд, че те измислям
от болка и душа непримирима,
и трупах в мене още липси,
с които губех вяра, че те има...
А всъщност бяха мигове на слабост
преди да се разправя с всички бури,
след туй да те завия с някой залез
и в изгрева до мен да се събудиш,
да скърпя две калъфки осълзени,
да стопля охладнялата надежда,
кръвта си да сверя с часа на времето,
и в мен да потече река от нежност...
Не се излъгах. Тази вяра
възкръсна ме от смъртната утопия.
От навика лъжата да прощавам,
и все да давам шанс на идиоти.
И днес след вече толкова години
на дълго и безпътно криволичене,
видях, че ти си живата картина
на моите копнежи за обичане.
Смълчан пред чудно вдъхновение,
с което съчинявах твойте атоми,
дори и след милион стихотворения
ще знам, че тебе Господ те е пратил...
©тихопат.
Данаил Антонов
28.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
