Дар дарявам
Луната разлива бяла пътека
в тихите морски води,
от небето ни гледат засмени
кротките сини звезди.
Аз и Ти
сами...
С очи се преоткриваме,
с устни тръпнещи изпиваме
желанието що гори телата...
Дарявам ти аз цвете,
расло дълго във сърцето,
поливано със сълзи на самота,
топлено от вярата, че някога
ще те открия и ще ти го подаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
