Дар дарявам
Луната разлива бяла пътека
в тихите морски води,
от небето ни гледат засмени
кротките сини звезди.
Аз и Ти
сами...
С очи се преоткриваме,
с устни тръпнещи изпиваме
желанието що гори телата...
Дарявам ти аз цвете,
расло дълго във сърцето,
поливано със сълзи на самота,
топлено от вярата, че някога
ще те открия и ще ти го подаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
