31.10.2010 г., 17:42 ч.

Дарено от дедите 

  Поезия » Гражданска
955 1 13

Дарено от дедите

 

Вън падал първи ноемврийски сняг,

засипвал кротко къщи и дувари.

Свирни и песни на момински праг -

дошли за баба тежки годежари.

 

Левент Никола, кой ли го не знай,

дочул за нея - в село най-работна,

и я поискал, та в далечен край

да бъде с нея най-честит в живота.

 

А баба - сиротинка без баща,

огряла с хубост стаичката гола.

Пристъпила, целунала ръка

и рекла тихо: "Скланям ти, Никола!"

 

С паричка златна дядо я дарил

- звездица ясна, в старост да му свети.

Тя таз пара от момъка си мил

на осем рожби връзва на ръцете.

 

Отдавна с дядо пепел са. И прах.

Отдавна те ме гледат от звездите.

Живеят в мен и аз живея в тях

с паричката, дарена от дедите!

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??