Дарено от дедите
Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари.
Левент Никола, кой ли го не знай,
дочул за нея - в село най-работна,
и я поискал, та в далечен край
да бъде с нея най-честит в живота.
А баба - сиротинка без баща,
огряла с хубост стаичката гола.
Пристъпила, целунала ръка
и рекла тихо: "Скланям ти, Никола!"
С паричка златна дядо я дарил
- звездица ясна, в старост да му свети.
Тя таз пара от момъка си мил
на осем рожби връзва на ръцете.
Отдавна с дядо пепел са. И прах.
Отдавна те ме гледат от звездите.
Живеят в мен и аз живея в тях
с паричката, дарена от дедите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
