dark_wave
Вече...
Ужасно ми се гади от катрани,
и от THE FROZEN AUTUMN също,
но крача по неравни тротоари
със слушалки и цигара, и се мръщя.
Крача...
А цялата вселена ми е чужда...
Небето днес е бяло и ме кефи.
И теб те няма - от която имам нужда,
за да светя. Не идвай - стой където си.
Защото...
Защото днеска искам само мрак,
а споменът за теб е твърде слънчев.
Как наивно се подлъгах, че си dark. : )
Над всичките надежди сам повръщах.
* * *
Лежа...
Дълбая с поглед белотата на тавана.
И пуша си цигара от цигара, от цигара...
The fruzen autumn - като рана...
... а ти - оказа се - си падаш по... Гергана. : (
Мое...
момиче от слънце и пясък,
вълните отмиха ни стъпките преснии,
утрото хладно, с мълчание ме стряска.
И вали. Както когато някой се беси.
Порастни...
Прогледай...
И спомняй си... нощта... в която не валеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
