меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
29.08.2008 г., 18:53 ч.

dark_wave 

  Поезия » Любовна
1031 0 17

 

Вече... 

Ужасно ми се гади от катрани,

и от THE FROZEN AUTUMN също,

но крача по неравни тротоари

със слушалки и цигара, и се мръщя.

 

Крача...

А цялата вселена ми е чужда...

Небето днес е бяло и ме кефи.

И теб те няма - от която имам нужда,

за да светя. Не идвай - стой където си.

 

Защото...

Защото днеска искам само мрак,

а споменът за теб е твърде слънчев.

Как наивно се подлъгах, че си dark. : )

Над всичките надежди сам повръщах.

 

* * *

Лежа...

Дълбая с поглед белотата на тавана.

И пуша си цигара от цигара, от цигара...

The fruzen autumn - като рана...

... а ти - оказа се - си падаш по... Гергана.  : (

 

Мое...

момиче от слънце и пясък,

вълните отмиха ни стъпките преснии,

утрото хладно, с мълчание ме стряска.

И вали. Както когато някой се беси.

 

 

Порастни...

                    Прогледай...

                                              И спомняй си... нощта... в която не валеше.

 

 

 

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ако можеш да "резонираш" и на двете честоти - красивата тъга, и безгрижно слънчевата радост, - значи ще ти е трудно да направиш избора. Най-лесно е да останеш на тази честота. Аз съм се опитвал да резонирам на нея, но това не беше Върха на резонанса. Само едно момиче имаше същата пумия в душата си като моята, че да чувствам резонанса с нея. Дълга история, толкова дълга история, и тази, и всички историй в книгата с разкази за живота ми.
  • и преди са ми го казвали това за тъгата ми... Ех, как да я прогоня тая зима... наближава : (
  • Е па такова нещо не бях виждала..толкова различно, неповторимо..Абе нямам думи от възхищение..Покланям ти се до земята!Тъгата ти е красива, не че трябва да й се възхищаваме (на тъгата ти), ама .. НАИСТИНА е красива..

    Толкова ужасна болка те изгаря,
    че е малко трудно да я разбера...
    Искаш мрака?!За Бога, спри да го повтаряш!
    И тебе мога в сърцето си да побера..

    Ела на рамото ми..Поплачи си..
    заради онази - недостижимата..
    Дълбоко влюбен си личи си,
    но време е да прогониш зимата!
  • Кефи ме
  • благодаря ти. "дълбочината от която извира тъгата ми...". Май по-скоро аз извирам от нея : ( Търся... Търся си хора за даркуейв група. Отдава ми се... Някой на синтезатори от Видин? Знам... това ми послание ще остане глухо.
  • Винаги съм се възхищавала на дълбочината,от която извира тъгата ти... абе, много е красива!
  • Без коментар!!!БРАВО!!!
  • прочетох...възхитена и очарована...
  • да...
    и на мен ми хареса!
  • Много е цветисто...но резултатът е повече от добър,браво
  • За трети път чета стиха ти...и се чудя изобщо дали е нужно да казвам нещо...
    може би само това,че много ми липсваше тук...
  • Мдааа
  • Оригинално, харесва ми! 6
  • о, за тебе бих се учудил ако не ти хареса. Слушала ли си the frozen autumn?


    youtube.com/watch?v=yODI687tIic
  • Всичко,идващо отвътре е добро!!!Лошото се ражда от подтискането му
    Хареса ми...много!!!Нали е dark
  • радвам се, че ти хареса. Написах го в самото поле за публикуване набързо, и го публикувах. дойде ми отвътре, ех, това момиче...
  • Интересен сюжет и още по-интересна постройка на стиха.Много ми хареса!
Предложения
: ??:??