Даровете на съдбата
Съдба жестока, непокорна,
оказа се и ти лъжлива;
ласкаеше ме, бе със мен гальовна -
сега убиваш ме с все сила.
Отричаш туй що си обещала,
сърцето караш да боли.
До вчера радвах се на туй що бе ми дала.
Свърши се - сега е време за сълзи!
Тъй щедро живот ми подари
всичко даваше за щастието мое,
отминаваха ме болки и беди -
за да се стоварят наведнъж отгоре.
Даровете твои аз приех
и радвах се, че си благосклонна,
като на кумир във теб се клех;
сега довърши ме - дано си ти доволна.
Съдба жестока, тъй подмолна,
оказа се и ти лъжкиня
погуби ме, но пак си недоволна -
ще си отдъхнеш, но когато си замина.
О’ Донован
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Николов Всички права запазени
